Home » МУЗИКАНТ КЪЩА НЕ ХРАНИ, НО БЕЗ МУЗИКА НЕ МОЖЕ

МУЗИКАНТ КЪЩА НЕ ХРАНИ, НО БЕЗ МУЗИКА НЕ МОЖЕ

Иван Първанов, син на бай Динчо – ръководителят на Живовската духова музика, пред в. „Монт-прес”
Деница ШИВАЧЕВА

“Най-добрата музика във Фердинандска околия беше живовската” – спомня си с носталгия Иван Първанов. Той е син на бай Динчо, ръководителят на живовската духова музика, и също е музикант.Докато разглеждаме старите снимки, Иван, или както е по-известен – “Ачо”, пуска диск с хора, изсвирени от живовските музиканти. Навремето ги записали с ролков магнетофон, а по-късно внучката на дядо Ачо направила презапис на диск. Маршовете и хората са естествения музикален фон, на който разговаряме със сина на прочутия кларнетист. “По изчисления на баща ми, той е свирил на повече от 1200 сватби. Започнал е от 16-годишен, та чак до 82-тата си година. Първата сватба, на която го извикали, била в Бистрилица. От Живовци потеглили пеша, обути в обичайните цървули, и младият Костадин (Динчо) много се тревожел как ще мине всичко. За щастие, още щом засвирили, сватбарите заиграли и нещата си дошли на мястото”, разказва Иван.Още незавърнали се от едно село, веднага ги канели другаде. Музикантите минавали няколко десетки километри пеша до селата Замфир, Горна Гнойница, та чак до Хайредин. Славата им се носела навсякъде из Ломска и Фердинандска околия. Всеки, който женел децата си, бързал да ги спазари.“Ние сме потомствени музиканти, разкрива Ачо. Аз свиря на саксофон, а брат ми беше 30 години в Представителния гвардейски оркестър. Дядо ни след Освобождението е печелил второ място на Държавни състезания в Пловдив за виртуозното си свирене на кавал. Баща ми първоначално свирел само по слух, но благодарение на Дико Илиев “прогледнал” за нотите”.Големият композитор бил на военни учения тук през 1923 г. и Динчо Първанов се престрашил да го попита как се чете нотното писмо. После самообразоването продължило – живовските свирачи плащали на учители по музика и скоро всички станали нотисти.Някога в село Живовци живеели 1300 души и всяка неделя имало хоро, а по Великден свирели по три дни. Традицията повелявала на втория ден всяка мома и ерген да сложат в кошницата на музикантите по перашка. В края на деня си разделяли писаните яйца и ги отнасяли вкъщи. Това им бил хонорарът.Дори и вече доста възрастен, дядо Динчо не можел да откаже, когато го канели да свири. Към края на жизнения си път поръчал на погребението му да звучи “Искърско хоро”. Изпълнили волята му.“Освен хора на Дико Илиев, Живовската музика изпълняваше маршове, танга и румба”, припомня си Иван Първанов. Той самият е дирижирал хор в Габровница. Бил е радиотелеграфист в армията и дори съчинил песен, посветена на радиолокацията.“Беше редно и това формирование да си има музикално посвещение. До този момент съществуваше марш на танкиста, на артилериста, на моряка, на авиацията. С тази песен сме се явявали на прегледи на художествената самодейност в Централния клуб на армията и по три пъти са ни викали на бис:Тази вечер новинатав наш’та рота долетя.Ти не чу ли – старшинатаснощи станал е баща.Честито! Честито от всички,от твоите бойци до един.Привет на двете дъщерички,пристигнали наместо син.Умълча се старшината,нещо кисел е дори,затова са виноватисамо двете дъщери.Упорит е старшината,кой това ще отрече?Ще го поздравим, аз смятам,много скоро и с момче!”Според Първанов, музиката винаги му е помагала – и в професията, и в живота. Чувал я е и в морзовата азбука, докато е телеграфист, а сега не минава и ден, без да си пусне записите на живовските музиканти. На душата му е широко, пак благодарение на любимите мелодии. Годините, както се вижда от снимката, съвсем не му личат – 82. Никога не е пушил. Най-вероятно, наред с музиката, за начина, по който изглежда днес допринасят редът и дисциплината, на които се е научил в армията.