ЖИВОВЦИ

Димитър Церовски

В село Живовци, в семейството на баба ми Йошка са празнували Никулден по стар стил на 19 декември.В деня преди празника, дядо й Николчо вземал съркмето и се запътвал към близката до къщата им река Огоста. След неколкократно хвърляне на съркмето, дядо Николчо изваждал много риба мряна, от която тогава имало в изобилие. След това той събирал рибата и доволен се запътвал към дома си. На следващия ден цялото семейство ставало рано. Дядо Николчо изчиствал рибата, а жена му – баба Спаса, и дъщеря му Камена се захващали с приготовлението на гозбите. Прапрабаба ми Спаса вземала рибките и ги слагала в чирепнята, захлупвала ги с връшника и го слагала в оджака да се пече. През това време прабаба ми Камена пържела част от рибата в медния тиган. После баба Спаса и баба Камена приготвяли ястието, наречено рибняк (рибник). То се приготвяло от нарязана на парчета риба и ориз, като слагали и следните продукти: кромид лук, сухи червени чушки, червен пипер, рибна мерудия (магданоз) и чубрица. Всичко това се слагало в една бакърена тава и се запичало също в оджака. Приготвяли още пълнени чушки с боб и орехи, баница с тиква и орехи, рибена чорба, имало и плодове и туршия. Също така месели и два колака. Единият колак бил обикновен, а вторият колак се казвал “Света Петка”. Той представлявал кръгла питка със голям кръст по средата, който се опирал на четирите краища на питката, а в средата се поставяло малко тестено декоративно цвете. Цялото ядене задължително трябвало да бъде постно. Питиетата, които употребявали, били най-вече виното и ракията, а прадядо ми Антония приготвял и греяна блага ракия.Към обяд вече пристигали и гостите, някои от които били и връстници на дядо Николчо, а именно: Петко Иванов Каменов – Стаменов, дядо Трифон Иванов Кръстов (род. 1882 г.), дядо Мито Бабляка и др. Понеже тогава не се носели подаръци, всеки от гостите носел в шишета вино и ракия – собствено производство, за да ги опитат всички. След като седнели на богато наредената трапеза, домакинът дядо Николчо вземал ручката, в която слагали въглени и тамян, и прекадявал яденето. Тогава всички ставали на крака, старците снемали калпаци, казвали молитвата “Отче наш” и след това се прекръствали. Прабаба ми Камена вземала колаците в ръце, слагала ги един върху друг (най-отдолу бил колакът “Света Петка”), а върху тях поставяла чиния варено жито със запалена и залепена върху нея свещ. Свещта се залепвала на чинията, а не се забождала в житото, понеже това се правело при погребение или задушница.Дядо Николчо вземал ножа и отрязвал по малък резен и от двата колака. После всеки от присъстващите си отчупвал залък и си топвал от свареното жито.Първо на гостите се поднасяла ракията с най-подходящото за сезона мезе – туршията. След като изпивали по няколко ракии, вече пристъпвали към виното и другите гозби. Мъжете си разправяли интересни случки от живота им и от участието им във войните (Балканската и Първата световна война). Жените си говорели за техни си неща, а децата щъкали нагоре-надолу около тях. По някое време дядо Николчо грабвал тамбурата или дудучето и засвирвал кръшни хора и ръченици. Така в свирни, песни и приказки за отминалите времена изкарвали до към пет часа следобед. След това гостите си тръгвали, а само час-два след тях пристигали новите гости, Цвета и Първан Молците, дядо Първан и баба Райна Торлаците. Баба Райна имала от дете заболяване на краката и трудно се придвижвала, затова мъжът и я слагал на гръб и така пристигали у дядо Николчови. Всичко започвало отначало, ядене и пиене на корем, приказки, свирни и много смях. Така прекарвали Никулден в къщата на дядо Николчови.Информатор: баба ми Йошка Антонова Здравкова (1931-2011) род. в с. Живовци, омъжена в с. Горно Церовене, починала в Монтана.