ЖИВОВЦИ

Прадядо ми Антония Здравков Първанов (Тончо Железара, 1905-1987) от село Живовци е знаел много предания, легенди и народни приказки, както от нашия край, така и от други краища на България. Част от тях е предал на майка ми, но много е отнесъл и със себе си на “оня свят”.Ето едно от тези предания. Някога, по време на Руско-турската освободителна война, турски керван, натоварен със злато и други ценни вещи минавал (т.е. турците бягали с имането си) през живовския и горноцеровски район през местността “Божаносвара”. И… там керванът със златото пропаднал в пещерата. Тя се намирала близо до границата между Живовци и Горно Церовене, но била в землището на Церовене. Над нея има огромна скала, наречена от живовчани и горноцеровчани “Антовио камик”, “Дупни камик” или просто “Камико”. Отдолу под нея пък минавала реката Огоста. Та именно там била пещерата, наречена от церовчани “Дупката”. И така, в началото на 60-те години на 20 век, прадядо ми разказвал на зет си, т.е дядо ми Митко Грънчара от Горно Церовене това предание за пещерата със златото на турците. Прадядо ми Тончо умолявал много пъти дядо ми да вземе едно въже, да се върже за него, а дядо ми да го спусне в пещерата “Дупката”, но по незнайни причини дядо все му отказвал и желанието на прадядо ми останало неосъществено.Слушал съм и други разкази за тази пещера. За нея се разказвало също, че като се пусне прасе, излизало чак в района на село Гаганица, но това е само предание. Пещерата, макар и голяма, не е проучвана до днес. А и това отдавна е невъзможно да се направи, понеже след изселването на Живовци в края на 60-те години на 20 век, пещерата и района около нея са били взривявани и камъните – натрошавани и използвани за настилката на днешното шосе, водещо за град Белоградчик. Днес пък водата на язовир “Огоста” залива цялата местност, макар че сега нивото на язовира е спаднало, поради сушата и “Камико” е на повърхноста. Впрочем, той винаги е бил над водата, но сега свободно може да се стигне до него и до някогашната пещера, която е засипана. За “Дупката” при “Камико”, намираме и следната информация в историята на Горно Церовене, написана от селския учител Григор Стоянов Петров (1892-1967): “През Балканската война, след отстъплението на българските войски от Сърбия, капитан Ангел Писарев като минавал с обоза по шосето през церовския район, с който е превозвал военно имущество (планински оръдия и снаряди), научил, че в град Фердинанд имало румънски войски, които бяха окупирали Северна България. Капитан Писарев, скрива оръдията и снарядите в пещерата (Дупката) при река Огоста и входа зазидват с камъни. Местната власт поставя за пазачи Иван Нисторов Иванов и Никола Илиев Пишлячки да наблюдават и пазят военното имущество. Капитан Писарев се преоблича в цивилни дрехи и останал да квартирува в къщата на Владимир Младенов и под негов контрол се е пазело военното имущество, което се е изчислявало на 200,000 лева. За тази заслуга Иван Нисторов е бил възнаграден с медал”. Това не са само спомени на учителя Григор Стоянов, а се е случило наистина. Потвърждава го и “Летописната книга” на училище “Отец Паисий” в Горно Церовене за 1913-1914 учебна година: “В началото на учебната година началникът на подвижния артилерийски склад към 1-ва армия, техника Ангел Писарев, от продадени военни вещи, подари 22.50 лв. за в полза на учениците, бащите на, които са паднали на бойното поле”. Жалко, че днес пещерата е видимо унищожена, но така или иначе през повечето време язовирната вода не позволява да се стигне до нея. Тя би представлявала интересна атракция, която да привлича туристите и пещерняците към нашия край и село. Но заради идеализма, тогавашната комунистическа власт решава да се построи безполезния язовир “Огоста”, чиято вода поглъща в себе си всичко, дори и мечтите на хората.