Home » КАК СЕ Е ПРАЗНУВАЛ ГЕРГЬОВДЕН В ЖИВОВЦИ

КАК СЕ Е ПРАЗНУВАЛ ГЕРГЬОВДЕН В ЖИВОВЦИ

Димитър Церовски

Някога на Гергьовден в село Живовци мъжете ставали рано и избирали най-хубавото и охранено агне. След това децата, с помощта на майките, свивали венец от цветя и гергефче и го поставяли на шията на животното. Домакинът вземал агнето си и се отправял към черквата. В църковния двор мъжете се нареждали в редици. На рогцата на всяко агне поставяли запалена свещ и свещеникът минавал да им чете /благославял ги чрез молитва/. После стопаните се връщали у дома си и ги колели.Всяка майка вземала от кръвта, пролята от жертвеното животно и с пръста си правела малка точица на челото на децата за здраве.След като агнето се изпечало, домакинята отчупвала по малко месо в една чиния, вземала омесения преди това колак и шише с вино. Набирала китка здравец, при която слагала и малка свещица и задължително вземала прясно изцедено сирене, направо от цедилото. Всичко слагала в голяма кошница, обличала се в национална носия и заедно с децата се отправяла към църквата. През това време камбаната приканяла всички на празнична литургия. Зад черквата в големи котли /медни казани/ се приготвяла агнешка курбан чорба. Присъстващите там жени изваждали нещата от кошниците си и ги нареждали пред себе си, а понеже наоколо имало израсли доста сливови и търгуневи /вид сливови/ дървета, всяка закачала сиренето си по клоните. След като курбанът станел готов, свещеникът прочитал определена молитва, благославял чорбата, донесените месо и колаци, както и сиренето по клоните на дърветата. Отново камбанен звън известявал за извършения благослов. Когато свещеникът свършел с молитвата, всяка жена вземала сиренето си, нарязвала го на малки парчета и го хвърляла във въздуха. Децата, а и останалите присъстващи “берат сиренье”, т.е. след като сиренето се хвърли във въздуха, всеки гледа да си хване парченце. Това се е правило най-вече за здраве на овцете и на стопаните им. После курбан чорбата се раздавала на всички присъстващи. Месото и част от колаците, донесени в църквата, се оставяли за попа, след което всички се прибирали да празнуват по къщите.Следобед на площада свирела духова музика и млади, и стари отивали да изиграят по някое хоро.На този ден жените също месели малко колаче /тънко като геврече/ във формата на сърце. Когато вече било изпечено, в средата му домакинята поставяла стръкче прясна коприва. До момента никой от информаторите не можа да ми обясни значението на колачето и копривата.

Информатори:
1. Тодорка Трайкова Исайкова /род. 1936 г./ от с. Живовци
2.Йошка Антонова Здравкова /род. 1931 г./ от с. Живовци
3. Йорданка Димитрова Иванова /род. 1956 г./ от с.Горно Церовене, чиято майка е живовченка.