Home » ИСТОРИИ ОТ ЖИВОВСКИЯ 2

ИСТОРИИ ОТ ЖИВОВСКИЯ 2

Димитър Церовски

Имах един съсед живовчанин на име Воин. Той нямаше нещо да не знае, просто беше компетентен по всеки един въпрос. По този повод един друг съсед живовчанин казваше за него “Мани го Воин, он само къде неа раждал”. Та именно този чичо Воин, колкото и да беше “търчи лъжи”, умееше да разказва доста увлекателно истории от своя многолик живот. И които не го познаваха и слушаха историите му за пръв път, му вярваха. Затова ще се спрем само на тези истории, които лично съм слушал от него и ще са най-интересни за драгия читател.Така например той разказваше, че един ден се бил приготвил за риболов на някакъв язовир. Стигнал той на язовира (то било по-скоро някаква локва, отколкото язовир) и почнал да приготвя въдицата. “Хвърлил” първия път в водоема и зачакал. По едно време, нещо рязко дръпнало кордата на въдицата. Чичо Воин веднага, почнал да навива макарата. “Бе, по едно време, разказва той, гледам нещо голямо се приближава към мене, а след него плува някаква върволица. Като дойде по-близо, видях, че на въдицата се хванал един заек, а по него плуват зайчетата му. Тогава се сетих как е станало това. Понеже замахнах по силно с въдицата, съм бил прехвърлил язовира и кордата паднала на отсрещната страна, в леговището на заек със малки зайчета, а на кукичката бях закачил хляб и заека го налапал.Друга такава история разказваше, по времето когато бил член на Живовската ловна дружинка. Било зима. Решил той да излезе на лов за патици към близката река Огоста в бившето село Живовци. Тръгнах, каза и по едно време като гледам, из Огосто нещо се чернее. Наближих, а там пълно с патици, стоят на едно място и не мърдат. Кога погледнах, Огосто замръзнал и понеже патиците били у водата, то и краката им замръзнали. Бързо си отидох вкъщи и викам на баща ми “татко, вземи косата и няколко чувала”. Той ме погледна малко с недоумение, но взе каквото му казах и отидохме на Огосто. Сглобих косата и замахнах срещу патиците та направих 2-3 откоса. Аз кося, а баща ми събира патиците и ги тъпче в чувалите…Един ден през лятото, разказва чичо Воин, си бях отишъл на село (Живовци). Работихме из къщи с баща ми, каквото работихме и аз отидох да полегна малко да си отпочина. Както си лежа, по едно време, нещо почна да капе от тавана върху мене. Станах, погледнах през прозореца да не би да вали навън, но времето беше ясно и слънчево. Легнах пак, но отново продължаваше да капе. Тогава се сетих, та отидох и взех стълбата за да се окача на тавана и да видя какво става. Като се качих на тавана не можех да повярвам на очите си. Горе, един плъх яде червен лук и от очите му капят сълзи, та оттам ми бил прокапал тавана на стаята.И така, чичо Воин твърдо убеждаваше слушателите си в правотата на своите истории и ги убеждаваше, че наистина са му се случили. И някои наистина …, му вярваха!